Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Събота, 02 Март 2013 20:49

Тракийски храмов комплекс - с. Старосел

Написана от
Оценете
(3 гласа)

Старосел...

Още си спомням времето, когато се заговори за откритията там и как това място се запечата в съзнанието. "Старото селище" остана като значение в мен. Зарекох се, че ще ида там... за да видя старото селище на траките....

И така отново на път. Този път по живописния път на подбалканската линия и през китния Калофер. Не се отбихме, за да разгледаме, тъй като и аз и моите родители сме били там, но още щом пристъпиш в тази част на Балкана усещаш нещо различно.... духа на тези места... стар като самият Балкан.

Пътуването беше прекрасно - оказа се, че пътя скоро е ремонтиран и беше много приятен, напук на очакванията ми, че ще разбием колата по пътя. Оказа се, че евро-парите бяха стигнали и в Балкана - и пътищата там, в голяма степен, бяха реновирани. До Хисаря пътя беше много приятен. След това се занизаха разни селца и ето ни вече в Старосел. По пътя, в същност на мегдана на селото, попитахме две женици за посоката - ето и разговора:

Аз: Добър ден, пътя за тракийския храмов комплекс да ни посочите?

Те: ?! (явно не разбраха въпроса)

Аз: За тракийските разкопки ?

Те: аа за винарната ли ... е там (и почнаха да сочат) ...

Аз: Неее, не за винарната - за тракийския храм...

Те: е да де - за винарната - ей там - не на натам, а насам (тук се включи и жестомимичния език, за да ни покаже, че трябва да завием на дясно, а не на ляво)

Аз: аа благодаря. Хубав ден....

И така - оказа се, че хората тук свързват тракийските разкопки с винарната, която се оказа, че е разположена на близо. Е.. няма лошо... важното е, че поне ни упътиха... Пътьом минахме и през винарната - доста сгодна постройка, явно предлагаща винени и хранителни изкушения за още по-видни сомелиери и дегустатори.

Продължихме напред. Стигнахме до една отбивка в ляво от пътя, и там се мъдреше табела за друга тракийска находка и малък параклис. Решихме да разгледаме - така и така сме тук. Паркирахме на паркинга - между другото оказа се, че местата тук са добре "урбанизирани" и предлагат удобства за авто-туристите като нас.

Тракийската находка се оказа гробница на тракийски владетел. Покрита с дървена постройка хич не ми вдъхна доверие в началото. Като някакво чучело и въобще не беше обещаващо отвън. Добре, че влязохме вътре - за да може вътрешното да опровергае външната обвивка. 

Гробницата се оказа наистина много интересна и красива. С ред колони и интересна архитектура. Още като влязох и ми потече потока на енергията. Много силно място. И цялото го виждах обляно в светлина. Ама хич не ми приличаше на гробница - въобще не бях сигурен, че маститите историци са определили правилно вида и предназначението на постройката. Разходихме се от вътре - аз разбира се накацах по всички възможни ниши и стъпала. Много силно и енергийно място. Главата ми направо отлетя. Качих се и до най-високата точка на храма и го погледах от там - наистина облян от светлина храм - а не гробница. 

Параклиса не се оказа хич интересен - в интерес на истината нямаше жива душа там, и дори и да искаше някой да си запали свещ - нямаше от къде са си купи. А и хич не ми хареса и самия параклис - много "кофти" място.

На връщане към колата - в далечината на отсрещния рид се кипреше култовия комплекс на Старосел. Е виждаха се само някакви покриви и очевидно някаква покривна конструкция - но все пак беше много интересно и нямах търпение за пристигнем.

Пътя до самия връх на могилата и самия храмов комплекс беше много добър - личеше си, че са правили доста подобрения - има паркинги на няколко места в подножието на комплекса. Оказа се, в последствие разбрахме, че можеш да се изкачиш до самия връх с колата и да паркираш в нарочния паркинг. Но все пак - разходката си заслужава - по   хубава алея, водеща до върха пътя е около 5-10 мин. Има пейки навсякъде, така че спокойно можеш да приседнеш в случай на умора.

Заплатихме таксата на входа и закрачихме към комплекса. Отново ужасна дървена покривна конструкция. Казах си - "Ужас! Чучело номер 2 е това - дано поне и то ни изненада, както предишното." Входа беше широко отворен, и тъй като уредничката каза да я изчакаме направо вътре - влязохме смело.

първото нещо, което ми се натрапи беше ужасната черга  постлана по стълбите на храма и накацалите стативи със снимки от разкопките. Много грозно ми стана... и мъчно - някак хич не ми се връзваше това на фона на величието вътре, под дървения навес. Но.. 

Заразглеждахме и още от самото начало на храма ни стана ясно че тук наистина е градено с размах. Огромни зидове от двете страни на храма, стъпала и тераси, пиедестали, прекрасна врата към вътрешното отделение на храма. Фризовете на вратата наистина са фантастични!

Дойде и уредничката и започна изложението. Много хубаво ни разказа за мястото, за предполагаемото предназначение и за различните обичаи и ритуали извършване тук. Придвижихме се към вътрешната част на храма - зад вратата и навлязохме в кръгла зала изцяло изолирана от външния свят.

Интересното тук беше механизма, с който са затваряли и придвижвали вратата. Самата врата е тежала около 750 килограма и се е държала на каменна ролка, която пък се е движела в улей от животинска мазнина. Така много лесно се е завъртала около ролката и се е затваряла. Също така е имало и заключващ механизъм от вътрешната страна, като свидетелство за това са вкопаните дупки в отсрещната страна на вратата. Резето се е затваряло и отваряло само от вътре. Интересно е какво са правили вътре......

Самата зала, навярно внушителна, но дървените подпори поставени, за да поддържат купола докато е в реставрация, развалят изцяло внушението. Абсолютен кръг - самата зала наистина е прекрасна. Макар и само бледите остатъци от украсата и изпочупените колони свидетелстват за това. Колоните в залата са 10 - защо 10 се зачудих на мига..... после като се разрових в Нет-а разбрах, че 10 е свещено число за траките и символизира Абсолюта.... аха значи залата е имала специално значение... а най-висша Абсолютна степен... 

Както винаги и тук реших да се свържа с съществата на мястото и да разпитам от "първа ръка" за него. Изчаках другите туристи да излязат от куполната зала и влязох. Седнах срещу вратата, до една от колоните и затворих очи. И повиках духовете и енергиите на мястото да се свържат с мен...

Тъмнина... първоначално виждах само тъмнина. Както и уредничката каза, тези, които са се затваряли в тази зала, не са имали достъп по светлина -  не са намерени никакви опушвания или неща, които да са потвърждение, че тук се е използвал огън за осветление. А и не им е било нужно. Точно тъмнината е била нужна тук.

Видях как група от 10 или 12 души влизат в залата и един от тях залоства вратата. Външният свят е изцяло изолиран - остават само те - съветниците. По "съветници" се има предвид, че тези, които са в групата, оформят нещо като съвет и след това, за което ще разкажа след малко, са взимали решения, които са се отразявали на траките обитаващи района. 

След като са се изолирали от света навън - в пълната тъмнина, те се призовавали същите тези същества и енергии, както и аз. И са слушали "ехото на Вечността". Тази зала, под формата на конус, е била като една слухова фуния, която е прихващала ехото на Вечността и тези в нея, са можели да го транслират и преведат в разбираем за човека вид. Т.е. чист ченълинг, който най най-общо е засягал бъдещето развитие на траките. Можели са да "чуват" много напред във Времето. Именно за това и в последствие, след като разбират, че края на тракийката култура наближава, щателно заравят всеки един комплекс, за да може той да остане съхранен във Времето .. или поне за това време, в което той ще е нужен отново. Края е бил предсказан и подготовката за него е започнала много преди него. Траките е трябвало да съхранят даровете си за бъдещето. 

Механизма на "ехото на Вечността" може да се представи по следния начин - ако хвърлиш камък във вода - образуваните кръгове от него върху повърхността се разпростират във всички посоки, и достигат точки отдалечени на големи разстояния от центъра. Но ако ти си в точка далеч от центъра, и можеш да видиш точката на падане на камъка и първата вълна образувана от него - не е нужно да чакаш вълните породени от него да дойдат при теб - ти вече знаеш, че камъка е хвърлен. Така едни действия реализирани в друго време и пространство могат да бъдат "засечени" много преди реалните им проявления и последствия да достигнат до теб. 

Другото интересно нещо, което видях беше че освен с "ехото на Вечността" съветниците са контактували и с предците - точно както коренните индианци от Америка или другите коренни народи. Не съм запознат с историята на траките и обичаите, но се оказа, че те също са контактували с предците... и те (предците) от позицията, в която са - между небето и земята - са давали съвети за настоящето и бъдещето.

Приключих контакта и благодарих. Наистина траките са били много напреднал народ и в това се убеждавам всеки път като посетя тракийски храм или обект. Време е техните знания да се завърнат при нас... и така.. да направим моста между минало.. настояще и бъдеще.. и тъй всичко да се слее в Едно-то!

Прочетена 3069 пъти