На няколко пъти планирах посещението на местността с родителите ми, но така и не успяхме. На една от разходните в околността дори минахме през селото и видях обозначителната табела за местността. Това засили още повече интереса ми и за това се разрових по-подробно и в Интернет.
И така този път реших, че отиваме. Октомври е едни хубав месец за интересни приключения. Станахме рано и в 9 часа вече бяхме на път. Минахме по обиколния път, през пътя покрай село Ягода, и през села по пътя, тъй като се окача, че и пътя е по-живописен от този по главния за Казанлък, и после да хванем отбивката за с. Бузовград.
Стигнахме в селото и по пътя попитахме за "долмените". Както се и оказа местните ги знаеха, макар и някои да споделиха, че никога не са ходили. Е аз какво се учудвам - вече 12 години съм в София и не съм се качвал на Витоша :D
Излязохме от селото и тръгнахме по пътя, но така и не разбрахме къде точно да отбием за местността. И тъкмо се заоглеждахме за знаци - и ето го! Видяхме да ни приближава човек на мотопед. Махнахме му да спре, и макар че ни беше отминал вече, се върна и се паркира до нас. Обясни ни посоките, но за по сигурно реши и да се върне с нас, за да е сигурен, че няма да сбъркаме. Прекрасен човек !!! Върна се почти километър нагоре по пътя с нас и на отбивката за местността ни обясни подробно къде и как да минем.
Оказа се, че има горски път, предполагам наскоро проправен заради вече известността на местността, и че може да се стигне с кола директно в подножието на Вратата. Признавам си - домързя ни да ходим пеш и решихме да изпробваме пътя. То пък се оказа страхотно преживяване - пътя се оказа живописен с множество стръмни склонове и в двете посоки, така че имаше доста подрусване и доста стръмни участъци. На някой от тях не бях сигурен дали Корсата ще се справи. Но старата бойна машина беше безотказна!
Стигнахме в подножието на местността и тръгнахме пеш. Скоро наближихме неголяма полянка, която личеше си беше облагородена за всякакви удобства за туриста - полянка за лагер - беседка, място за огън и множество пейки. Имаше и указателна табела с историята на местността. За съжаление беше пострадала - може би от набези на туристи, или пък разярени животни :D, но не беше толкова важно.
Ориентирахме се на къде да тръгнем - през прекрасна пътечка през гората. Интересна аналогия направих на ум - че тази гора много ми напомняше на този покрай Бегликташ. Явно тези местности създават някакъв микро-климат, който благоприятства развитието на сходна растителност. И дърветата и ниските храсти бяха все едно същите. Дори част от мистичността, когато се появиха първите канари също ми напомни на Бегликташ.
Другото интересно нещо беше че и тук, както при Бегликташ, пак имаше военна зона - оказа се, че близа до местността има военен полигон за складиране и обезвреждане на боеприпаси. И пак ограден с двойна телена ограда. И така това място е останало запазено от "военните" !
Запъплихме по неголемия склон и вече почти бяхме пред самата Врата. Ето че и вратата вече беше пред нас. Когато излизаш от пътечката тя остава скрита под ъгъл, но малко по-надясно вече се вижда в цялата й прелест. Наистина много интересно творение. Разбира се веднага се втурнах да разучавам. Но някак си не ме привлече да отида там и да седна, за да усетя мястото. Разбира се, защо разбрах по-късно. Повъртяхме се покрай вратата и се опитахме да минем под нея, но се оказа невъзможно.
Гледката от самата врата, когато си в нея, е наистина невероятна! Цялата "розова долина" е пред очите ти и имаш 180 градуса гледка. Вижда и отсрещните висини и цялата долина. Наистина завладяваща гледка!
Решихме да изследваме местността, или по-скоро баща ми ни повлече след себе си и за това тръгнахме в посоката срещуположна на вратата. Там надолу също имаше множество разхвърлени каменни блокове и също заслужаваха внимание. Имаше някои от тях с интересно издялани линии - най-вероятно за да бъде разцепен камъка по-лесно. Гледката от това място съще беше прекрасна . виждаше се цялата долина от другата страна!
Както винаги едно място ми привлече особено вниманието ми и реших, че тук ще поседна и помедитирам. Винаги обичам да се свързвам с мястото и да усетя енергията му. Пък ако и нещо друго стане още по-добре.
Застанах си за в моята си поза - нещо между лотос и моя вариация, и затворих очи. Казах си - "Приветствам това място и съществата на него и нека каквото има да се случва". На секундата видях пред мен три огромни същества или нещо по-скоро като стълбове от светлина. Все повече се убеждавам, че всяка енергия е съзнание, а материята, бидейки енергия, също бива съзнание. Така, че не бях сигурен дали тези три същности са енергийни стълбове или три отделни същности-съзнания. Но това нямаше никакво значение. Тези тримата ми разказаха следното:
"Преди много хиляди години, по мой усет повече от 6000 г. преди Христа, тези тримата са били в контакт с местните шамани и вождове. Тe представляват три различни енергии, които, насочени като лъчи, се фокусират точно в мястото на сега намиращата се врата. Там тази пресечна точна е била като начална точна на комбинираната им енергия която, като през процеп (нещо като леща) се е разливала на хармонични вълни из цялата долина. Така тази енергия е "напоявала" долината, която и по това време се е използвала за производство на земеделски култури - нещо от рода на пшеница. Другото предназначение на това място е било, че заставайки в тази точка, шаманът, или жреца, е можел да види цялата долина и нейният енергиен фон. Така той, жрецът, е можел да определи кое място от нея е нехармонично, т.е. болно, и по този начин да извика Тримата, за да разпростре вълната от комбинираните им енергии и за възстанови баланса в долината. Отсреща на тази точка е имало друга точно такава, която е служела за баланс. "
Каква беше изненадате ми когато по-късно проверих и на срещуположния връх се чернееше връх Бузлуджа и неговия паметник-комплекс. Интересно....
Реших да проверя теорията на практика и за това на връщане реших да застана точно на Вратата и да проверя какво се случва там. Седнах точно на отвора на вратата и отворих сетива. Призовах тримата да ми покажат... и те ми показаха... Какво се случи ще запазя за себе си тъй като включваше и мой аспект, която се прояви в този момент на това място... Останах там може би 5-6 минути, но премина такава енергия през мен, че след това бях като преминал в друго измерение... не стъпвах по земята..
Скоро след това се отправихме към полянката за лагер. Останахме там, а аз събрах малко камъчета. В последствие и майка ми се включи в събирането. Разбира се винаги искам разрешението на мястото и на същностите там, за да знам, че това са дарове, а не кражба.
С тези камъчета после направих мандала в градината на баща ми и направих и едни енергиен печат, за да изпробвам новите си умения, след медитацията на вратата. Очаквам скоро резултати ;)
Изследвайте света, защото той е създаден да бъде изследван, и тъй да разберем себе си!
