Въобще северна България има много тайни и прекрасни места, които остават някак скрити и не до там познати дори за самите българи като народ. Ние обикаляме по ред страни и дори по други континенти, но колко прекрасни и невероятни места остават скрити за нас, дето се вика току в задния ни двор.
И за това, когато Гери каза маршрута на пътуването, освен всички други интересни неща, веднага щом чух Белоградчишките скали - бях готов да тръгна. Самото пътуване включваше и ред други места като манастира "Седемте престола", местността Божият мост, пещерата Магурата, но те са част от други истории. Тук ще се съсредоточа само върху Белоградчишките скали, защото смятам, че това място има много сериозен енергиен потенциал и че има какво да се открие за него в неписаната история.. и може би в летописите на някои странник....
Пристигнахме на Белоградичшките скали почти към обяд. Времето беше прекрасно, точно за приключения. В предверието на комплекса, разбира се имаше доста "капанчета" и сергии за сувенири, така че и тази задължителна част беше отчеркната от списъка.
Имахме късмета да попаднем на прекрасен екскурзовод. За съжаление не си спомням името му, но човека разказа прекрасни легенди и истории от местността, в които се вплитаха и Любов, и ревност, и мистика. Дори на моменти ги разказваше толкова прочувствено, че и аз, както повечето присъстващи, истински се натъжавахме или разсмивахме. Едни прекрасен човек - много истински! Прекрасно ни поднесе историята на това място, по начин, който не затормозяваше с факти, а по скоро като история от живота на хората - с техните любови, проблеми, размирици, търсене на свобода.
Много ми хареса историята, в която овчарите спасяват крепостта от разрушение. Провидението има своите начини да запази "съкровищата" си по непредполагаем начин. Местната управа решава да разруши Крепостта и да използва камъните за строеж на сгради в града. Но тъй като по това време в самата Крепост пастири били разположили стадата си, когато научават за плановете на управата се барикадират в Крепостта, заедно с овцете, и се борят до край Крепостта да не бъде съборена. След кратко време управата се отказва и Крепостта е спасена.. за пореден път.
Запъплихме към крепостта, всеки с неговата си скорост, и за това по едно време групата се пръсна като стадо диви кози - всеки на неговата си страна. Аз вървях напред - исках да стигна в самата вътрешна част на крепостта и да се кача по нивата. Тъй като времето беше много хубаво и слънчево имаше и доста други хора. Притеснявах се, че в тази суматоха няма да можем да направим медитацията, най-малко щяхме да бъдем обезпокоявани от ревящи деца или любопитни туристи. Но пак ..провидението има своите пътища и начини...
Вече бях стигнал на едно от горните нива на крепостта, което открояваше невероятна гледка. Сърджан и Дени заскачаха по скалите, отстрани на терасата и извикаха и мен. Но аз не съм почитател на височините - особено, когато имаш един камък да стъпиш върху него. Някак си не е моето преживяване. Върнах се назад на терасата и се огледах. Една прекрасна гледка - безкраен простор, зеленина, скали, природа. Красота! Просто дъхът ти спира и си казваш - Боже, как тази красота може да съществува, а ние да искаме се бутаме по мръсни и прашни градове ...
Отидох до ръба на скалистата тераса и просто седнах. Застанах си удобно, просто нещо ме прикани да го направя, в нещо като поза лотос, защото не съм максималист, и просто затворих очи и се отпуснах.
В момента, в който го направих веднага Духа ми излезе от тялото ми. Или поне искаше да го направи. Аз полагах невероятни усилия да запазя тялото си в позата, защото просто рискувах да падна от скалата. Все едно Духът ми казваше - "Остави ме - нека полетя на това място, толкова е магично". Видях как от всички скални образувания на Белоградчишките скали имаше светлинни стълбове - като светлинни пирамиди на всички от тях. Те свързваха Небето и Земята, и изпращаха нагоре. Беше просто прекрасно. Толкова много светлина имаше на това място. А Духът ми - той просто искаше да скочи и да се потопи в това прекрасно място. Едвам оставах осъзнат за себе си. Просто във всеки момент можеше просто да го пусна и да го освободя от оковите на това тяло и никога да не се върна в него... разтворен в тази красота.
Медитацията продължи няколко минути, и внезапно беше прекъсната от дъжда, започнал от нищото. Казах ви нали - провидението има своите пътища и начини да се прояви. Дъжда продължи не повече от 10 минути, но беше достатъчен да "разчисти" туристите от върха, и да ни даде възможността спокойно да направим медитацията. Подслоних се под една скала, заедно с няколко други души и се радвах на дъжда.. отдавна не ме беше валял дъжд.. а този беше топъл....
Чух как Гери вече викаше групата от върха, за да се събираме за медитацията. Тръгнах по стръмните стълби нагоре към върха.. и се радва.. просто ей така. Че бях на това място, че дишах свежестта на въздуха след дъжда, че слънцето отново ни намигваше...
Намерихме една скалиста тераса точно на самия връх на Скалите. Плочата беше малко наклонена, но достатъчно широка, за да побере цялата група. Събрахме се в кръг и Гери ни разказа за самата медитация. Идеята беше да свържем и вплетем както божествената мъжка така и женска енергия. С времето баланса беше нарушен - било поради исторически или други причини. Да възстановим баланса на двете енергии. Мъжката трябваше да потече от това място, по Стара планина към морето, а женската по обратния път.
След това помаза всеки от нас с прекрасен спрей за отваряне на третото око - и започнахме. Започнахме медитацията и аз се потопих "другото" паралелно измерение, в което се вършеше същинската работа.
Първоначално се заформи огромен енергиен вихър в кръга, който бяхме оформили. Като огромна бяла фуния, която вплиташе в себе си енергиите на всички от групата. Тогава Гери даде напътствия да започнем процеса на свързване на енергиите - мъжката от това място, женската от морето.
"Заземявай, заземявай, заземявай" - това кънтеше в главата ми. Енергията се беше толкова сгъстила на това място - групата определено се справяше много добре с акумулирането на енергията, но забравяхме да я насочваме надолу към земята и така тя да минава през гръбнака на Стара Планина та чак до морето. Същото се случваше и от другата страна - от към морето. Две огромни сфери с енергия от двата края на Стара планина и аз разбрах, че трябваше да ги заземявам, за да могат те да тръгнат в недрата на планината. Насочих съзнанието си към този процес на заземяване и процеса започна.
Виждах как двата потока започнаха да се движат в недрата на планината. Като огромни реки от светлина. Мъжката и женската енергия все повече скъсяваха разстоянието помежду си. Беше наистина невероятна гледка. Някъде към средата те се събраха в едно и началните им точки се сляха в едно, от което се създаде сфера на смесената енергия и се разпръсна. Сега вече пътя и на двете енергии беше по-лесен, тъй като вече беше прокопан от срещуположното. Като два потока един в друг - хем смесени, хем всеки отделен. Прекрасно!
От този момент нататък виждах как Стара планина беше като рибен гръбнак и как от нея излизаха по-малки енергийни потоци във всички посоки - точно като костите на рибата. Част от тях бяха физически - под формата на реките, които извират от Стара планина и разнасяха тази енергия по теченията си. Други потоци останаха не физически, но също така потекоха към различни посоки, за да отнесат енергията на Сливането. Дори видях, че всички потоци бяха с различен цвят в зависимост от енергията, която носиха. За това и на различните места хората са различни - едни са отворени, други мрачни, трети скептични и така нататък. Но сега потоците бяха заредени с нови качества, и те щяха да стигнат до много хора и да им привнесат тези нови качества.
Да.. промяната тръгна... по течението на реката.. за да стигне отново Източника ... там в Океан.....
След като приключихме медитацията, решихме да направим още едно.. за изчистване на Европа от множеството замърсявания (енергийни и не само) и така да дадем ново начало и за целия континент. Идеята дойде от групата, защото видяхме над небето да се разстилат т. нар. "chemtrails". Затворихме кръга и под ръководството на Гери започнахме. Всеки от нас излъчваше енергийни потоци под формата на дъга към различни части на Европа. първоначално процеса беше по-бавен. Виждат отделни дъги как се отделяха от групата и се изпращаха към отделни части на континента. Когато стигнеха крайната се точка с блъсваха в земята е така дъгата се разпадаше на мъгла от енергия и попиваше в земята. Лека по лека процеса се усили и виждах как все повече и повече дъги се образуваха, изпращаха и разбиваха на пара. Просто вървях по континента и виждах хиляди дъги да изкачат и да се разпадат. Беше прекрасно. Толкова много любов имаше във целия този процес!
Приключихме медитацията и всички грееха!! Всички се чувствахме прекрасно, и най-хубавото - заредени с енергия и пречистени. Благодарихме на девите, на организаторите на пътуването, на Сен Жермен и са отправихме към автобуса.
Сърджан разказ, че по време на първата медитация е видял същества в недрата на планината, които са очаквали този процес на енергийно сливане и балансиране и са помагали той да се случи. Когато двете енергии са стигнали една до друга пат тези същества се плели нишките на потоците един в други и така са ги свързали. Нишки по тънки от паяжина. Били са много благодарни, защото това е било и знак за тях, че хората вече са достатъчно осъзнати и готови да участват в подобни процеси. Било е и знак за тях, че те вече могат да започнат да разкриват себе си, своите знания и да се завърнат отново в нашия свят.
В последствие едни от приятелите от екскурзията ми прати снимка - щракнал ме е точно когато съм медитирал на скалната тераса. Тази картина много ми напомни на една картина на Рьорих - от хималайския цикъл, а и Гери потвърди - Белоградчишките скали са наричани "Малката Шамбала"... и наистина съм съгласен с това.
Това е една прекрасно място, заредено с много светлина!
Белоградчишките скали - къде започва магията и къде свършва реалността:
