Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Събота, 02 Март 2013 20:24

Свещено пътуване до Перу - част Трета

Написана от
Оценете
(0 гласа)
Кацането в Куско /на 3000 метра надморска височина/ се оказа голямо изпитание за всеки един от групата. Обикновено очакваш, когато самолета се приземява, че ще отнеме повече време и, че ще си пак на ниското, след приземяването. Но в този случай не беше точно така.
 
Самолета кацна много бързо - и започнахме да излизаме в ръкава на летището. И тогава започва ужасното замайване. Все едно нещо беше влязло в главата ми, а въздуха все едно не стигаше до белия ми дроб. Започнах да вдишвам все по-дълбоко и пак не стигаше въздуха. Изпитах ужас и паника. Ужас - дойдох до тук - на другия край на света, за да се задуша?! 
 
И тогава направих това, което ми остана последно - призовах всички ангели, архангели и учители да подпомогнат тялото ми да се климатизиран на този нов режим и този стрес, и да задвижат неговите процеси в унисон. Нямаше и 5 минути и това наистина стана. Вече дишах по-добре, а замайването направо изчезна. Пълно облекчение! Чак не можах да повярвам, че това се случи мигновено. Останалите в групата продължаваха да се борят със замайването. Някои от тях определено изпитваше затруднения и аз изпратих енергия към всички тях, за да им "прелея" малко сили и енергия.
 
Вечерта в хотела доста пъти се будех, за да вдишам дълбоко  защото въздуха пак не стигаше - но не беше толкова болезнено. Все едно, когато ти е запушен носа, и като дишаш през него - от време на време вдишваш през устата, за да компенсираш по-малкия приток на кислород. На следващия ден нямах абсолютно никакви проблеми, което се запази до края на пътуването. Мисля, че бързото ми осъзнаване и намесата на съществата от светлина още на летището спомогна да прекратя процеса на дисбаланс в тялото ми още в началото. Пък кой знае, може би годините на екскурзионни летувания/от ранно детство/ по планините най-накрая дадоха резултат.
 
И на това летище ми стана ясно за предсказанието за нашият закрилник. Когато се запътихме към автобуса, фирменото лого беше „Кондор Травел“ - така че наистина Кондора беше този, който щеше да е с нас през цялото време и ще ни пази и закриля. Това не беше последната ми среща с Кондора - а просто първата. Оказа се, че и гида ни също не е "случаен" човек - нещо, което скоро щяхме да разберем с почуда. 
 
Куско определено е моя град!
 
Такава атмосфера, такова едно спокойствие и в същото време пъплене на народ. Прекрасни улички, площади, романтични кафенета. Минаваш по улиците и навсякъде е едно такова кротичко и в същото време точно с духа на Андите. Хората едно тихи, кротки и приветливи. Няма агресия, няма бипкане на клаксони, никаква суматоха.
 
Разбира се още първата вечер се впуснахме в опознаване на града. То вече беше към 8 вечерта, но ние бяхме ентусиасти. Започнахме, разбира се, с близките магазинчета и търговски центрове, които по същества бяха едни хангари с множество малки сергии или клетки и вътре каквото се сетиш. Дрехи, килими, бижутерия, дървении, керамика - абе „пиле-мляко“. Но всичко едно земно и много естествено. Е имаше и неща "Made in China" де, но повечето си бяха местни. Хората те подканват да влезеш, но не усещаш натиск или да те опитват да те „прецакат“. Много скоро разбрахме, че пазаренето е напълно очаквано, и скоро станахме добри в това - почти с 50-60 процента успявахме да смъкнем първоначално обявената цена. Тук една девойка от групата даде добро начало - все пак италианката в нея проговори. Разгледахме магазинчетата и по централната улица запъплихме нагоре към центъра, защото наклона си беше доста сериозен, а и още не бяхме свикнали с дишането.
 
Прекрасни площадчета - с фонтани със статуи на местни вождове и герои, градинки, пейки. Имаше доста туристи, но в никакъв случай хаос и блъсканица. Подредено, чисто, приканващо. Задължителните снимки с забележителностите на града бяха приключени и ние с Петето решихме да продължим нагоре по хълма и да се изгубим из малките улички на града. Нагоре по хълмовете с бяха ширнали различните квартали на Куско и лампите им светеха като звезди на небето. Прекрасно - като небе през лятото осеяно с безброй звезди.
 
Толкова ми беше хубаво!
Все едно съм се завърнал в отдавна напуснатата бащина къща. Навряхме се в някакви малки улички, където определено нямаше кой знае какво за гледане, но самата атмосфера, калдъръма по улиците, стените, измазани с кирпич  и тесните улички ни караха да се чувстваме прекрасно. Много от местата напомняха калдъръмите улични на някой от планинските ни възрожденски градчета. Нито за миг не изпитах страх, че сме туристи и че може да ни се случи нещо лошо. Напротив - даже се поздравихме с полицая, който се разхождаше из района си.
 
Накрая преборени от недостига на кислород в дишането, който още по-осезаемо се чувства, когато се катериш по стълбите, се прибрахме в хотела. С прекрасни впечатления от земята и народа на Перу заспахме под небето осеяно с безброй звезди. 
 
Двореца Саксайуаман (на хълма над Куско) и Храма на Слънцето
 
На следващата сутрин потеглихме с автобуса на разходка из Куско и забележителностите наблизо. Разбира се най-внушителната от тях беше двореца на близкия хълм, почти напълно запазен. Представлява древен комплекс, запазен почти изцяло, въпреки напъните на испанците да до разрушат камък по камък. Обиколката включваше разказ от нашия гид за мястото, както е свободна програма за всеки да се разходи самостоятелно из комплекса и да намери своето място. Не липсваха и традиционните обитатели - ламите, които се оказаха, макар и свикнали с хора, доста плашливи и спазваха достатъчна дистанция. 
 
Гида ни разказа, че град Куско е проектиран под формата на пума и че този замък е разположен там, където са пада главата и челюстите на пумата. Разказа и други интересни исторически факти, както и това, че един от испанските завоеватели решил да срине замъка до основи, за да скъса връзката на местните с езическите вярвания. Започнали да разрушават, но тъй като каменните блокове били много тежки и големи - буквално ударили на камък. И така замъка останал и на наши дни. На едни от хълмовете в дворцовия комплекс има и олтар на Слънцето, където са се извършвали ритуали за измолване на благоразположение на Слънцето.
 
Оставиха ни известно време за волна програма и аз тръгнах да се разхождам из комплекса. Наистина внушителен комплекс. Някои от каменните блокове бяха впечатляващи - точно както по енциклопедиите - да се чудиш как с уж "примитивна" техника и не познавайки колелото древните Инки са успяла да ги поставят, издялат перфектно и наредят един върху друг. Случайно попаднах на група деца - най вероятно от местно училище, които посещаваха двореца по същото време. И като се започнаха едни снимки с мен. Всяко от децата реши да се снима с мен. НЕ знам защо, но се оказах много популярен за снимки. А те милите такива сладки. Едни ухилени и приветливи. И се гушкаха с мен, непознатия, без никакво притеснение за снимките.
 
Минаха снимките и продължих нататък. Тръгнах към олтара на Слънцето на един от хълмовете в комплекса. Доста на брой стъпала, някои от които буквално изсечени в голата скала, водеха към него. Странно, но самата плоча на олтара беше по скоро като площадка, грижливо оградена от местните с въже. Нищо странно не почувствах тук - може би прекалено очаквах да се случи нещо. Разходих се още малко и дойде време да придвижване към автобуса. 
 
Следващото посещение беше на Храма на Слънцето. Разположен в центъра на съвременно Куско, в действителност храма на Слънцето е покрит с построение от испанците християнски храм. Запазени са само някои от стените от основите на някогашния храм на Слънцето - останалото - покрито с масивната постройка на християнската катедрала. Не се почувствах добре на това място. Дори и не дочаках официалният край на обиколката, а излязох направо. Едновременно във мен се сблъскаха две мисли. 
 
Първата, ме провидението е намерило начин да запази древното светилище и да го покрие под ново такова, за да остане макар и смътен спомен за него и да остане жива следата. Езическият храм затрупан масивно с камъните донесени от двореца  Sacsayhuam'n /помните ли, когато решили да го събарят/ и на негово място построен новия християнски храм. Старото отстъпва място на новото.
 
Втората - толкова много мъка на това място. Просто я чувствах като ледена тръпка. Разрушените на стария храм на Слънцето и неговото затрупване на дълбоко в основите на новия храм е причинил много мъка. А и като си помислим как испанците са наложили новата религия - с кръв и огън.. още повече се натъжих.....
 
Така и не направих никакви снимки на това място ... просто нямах желание да увековечавам тази мъка..... 
 
Храма на Водата
 
Едно от местата цел на нашата обиколка беше и "Храма на водата". Според преданието Императора на инките минавал през това място - този комплекс, за да се пречисти и да събере сили. Това била изключителна привилегия само за него и никой друг, дори и висшата аристокрация. Интересно защо...
 
С автобуса стигнахме до мястото и се отправихме по не дълга пътека към самия комплекс. Само да вметна че перуанците определено знаят как да използват наследството си. Всичко се поддържа и е достатъчно комфортно направено, за да може туриста да се чувства максимално удобно. 
По пътеката към комплекса имаше няколко извора, които извираха в скалата, а самата тя направена на корито, което да събира скъпоценната течност. Не пийте от тези извори, колкото и примамливи да са!! Оказа се, че има някои нежелани обитатели в тях и това доведе до стомашни проблеми в някои от участниците. 
 
Ето, че най-после стигнахме и самият комплекс. Наистина прекрасно място, прекрасна природа и прекрасно небе над него! Небето.... то беше като нещо напълно различно от това, което съм виждал изобщо. Толкова синьо /сигурно заради надморската височина/ и толкова бели облаци!!! Невероятно!! Все едно до сега съм бил с превръзка на очите, която е пропускала само най-неясните нюанси на небето. Невероятна картина.
 
Самото място включва няколко сгради, олтари вградени в ниши в стените, и наблюдателница, от която охраната на Императора е можела да забележи вражески елементи от далечно разстояние.  Отново онези невероятно камъни, издялани с перфектна точност и поставени по невероятен начин.
 
Един от участниците предложи да направим медитация на това място. Просто да се хванем за ръце и да отдадем светлина на това място, на народа на Перу, и на земята на Перу. Всички се хванахме за ръце и започнахме импровизираната медитация. И тогава го видях... вихъра от светлина.....
Като бяло торнадо точно над мястото, където заформихме нашия кръг. Привличаше към себе си и претопяваше всичко в бяла светлина. Сега и разбрах защо само Императора е имал тази привилегия да посещава това място. Този вортекс от светлина изсмукваше всичко несинхронно и го превръщаше в бяла светлина. Най-вероятно той е и позволявам на Императора да се "подмладява" изсмуквайки всички нехармонични натрупвания в тялото.С нашата медитация вортекса се усили и разпростря на много по-голямо разстояние. Обхвана цялата местност и пречисти всичко в бяла светлина. Видях как засмукваше неща от хората в кръга и ги трансмутираше и превръщаше в бяла светлина. Дори бих казал беше като един светлинен душ, който всеки от нас направи и изми от себе си доста натрупани неща. Наистина прекрасно!!! И да го видиш с "очите" си.
 
Приключихме медитацията и тогава нашия гид се приближи до нас развълнуван и започна да говори. "Това, което направихте беше много велико. Благодаря Ви, за това, които направихте. То беше много силно. Моят дядо е шаман и ме е обучавал в традициите на народа ми. И аз видях какво направихте. И то наистина беше много, много силно. Благодаря ви! ". 
 
Какво повече да кажа. От този момент нататък Хуан, нашият гид, стана наш най-добър приятел и спътник в последвалите приключения в страната на инките. Оказа се, че той ще изиграе важна роля в последвалите събития, както и за медитацията на Мачу Пикчу и в храма на Виракоча. Все пак да имаш за гид потомък на инкски шаман определено значеше нещо, и имаше своято велика роля за всеки един от нас. Провидението винаги намира най-невероятния начин да ни води по пътя...
 
Прочетена 1710 пъти