Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Събота, 02 Март 2013 20:15

Свещено пътуване до Перу - част Втора

Написана от
Оценете
(0 гласа)
Дойде и 18 Октомври.
 
На софийския терминал 2 бях от най-нетърпеливите. Още там разбрах, че това пътуване ще ми даде много и най-вече - това да разтовариш себе си и да покажеш кой всъщност си ти. Да приемеш себе си и другите и заедно да се свържете в Едно. Там „завързах“ и първите контакти с хора от групата в последствие, с които, щяхме да преживеем много лични и разтърсващи моменти.
Натоварихме куфарите и полетяхме към Парижкото летище „Щарл дьо Гол“. След престой от 2 часа там - полетяхме на крилете на Кондора към страната на Маите, митовете и легендите. 
 
Занизаха се часовете в полет и на картата крайната точка все повече се приближаваше. Вече летяхме над южно-американския континент и аз отидох да си сипя от безалкохолните, а и да се разтъпча малко. Там, до бара, имаще и други хора от групата и завързахме лаф-моабета, и изведнъж някой каза - „А, летим над Амазонка!“ - и аз се втурнах към прозореца.
 
Амазонка! Наистина величествена дори и от 11 000 метра височина. Като черно-кафява анаконда се беше нагънала върху земята - мощна и напоителна. Сила! - това почувствах. И толкова много Любов. Гледах и бях като хипнотизиран. Огромна и невероятна! 
 
Седнах си на седалката и започна такъв наплив на чувства да блика от мен. Любов! Толкова много я търсим и я искаме - но нашата за какво пропиляваше  В ежедневни тормози и нерви, а не да я раздадем, както Амазонка своята, на нашите близки, на тези които виждаме всеки ден, дори на непознатия. И да я заявим - открито. Защо се срамуваме да покажем и изпитаме Любов. Кое е това нещо, което ни кара да изпитваме и раздаваме своята Любов тайно, под „сурдинка“. Та нима това не е най-великото чувство, което можем да изпитаме и да раздадем, без да загубим за себе си нищо. Любов! Тази, която събира и освобождава! Тази, която сме. 
 
Разбира се в този момент бях разплакан и развълнуван, и в същото време толкова в Себе си. Знаех, че точно това е нещото, което трябва всеки от нас да изпитва свободно и без притеснение. Оказа се, че не само аз съм бил повлиян магията на Амазонка. На летището в Лима и други съратници от групата споделиха, че са си поплакали и разчуствали. Че Любовта е била тази мисъл, която ги е накарала да размислят за себе си и за своя живот - за това, което е важно в същност за нас самите и за другите в нашия живот. 
 
Пристигнахме в Лима късно през нощта и въпреки това програмата беше натоварена. Оставихме багажа в хотела и потеглихме на обиколка из града. Нашият местен гид, ни разказа за Лима, за Перу и други доста интересни неща. Не знам защо си бях втълпил, че Перу е някакво изостанал държава. Нищо подобно! Столицата Лима се оказа прекрасен град с невероятна архитектура. Мисля, че нашата мила София има доста какво да наваксва. Прекрасен град, и макар и късно през нота, и вече почти тъмно, се разкриваха невероятни гледки. Прекрасен унисон на старинната част на града с модерните сгради, хотели и заведения на брега, които успяхме да разгледаме пътьом. Във вечерната разходка се включваше и посещение на ресторант и ядене на корем. Точно от това имахме нужда всички - макар и тотално "умрели за сън" едно добро хапване никога не е излишно. Ресторанта беше изцяло в типичен перуански стил, а и имаше програма с традиционни танци от различни етноси на Перу. Изпълнителите бяха много приветливи и много весели. С кеф щях да се включа във танците ако не беше невероятната умора от пътуването. Разбира се в ресторанта се насочих към местните манджи, и си хапнах и варена царевичка - все пак съм в сърцето на царевичната култура. Вечерта завърши в мекото легло на хотела. Един наистина добър завършек на почти двудневното пътуване. 
 
На сутринта програмата включваше посещение на едно от най-известните музеи на Лима - музеят "Ларго", събрал в колекциите си експонати от древните народи на Перу. Голяма част от тях на племето "Моча". И преди бях гледал филм за това племе и ми беше много интересно да видя на живо тези експонати. Интересното беше, че много от експонатите там имаха стряскаща прилика и препратка към съвременните мистерии за извънземни от древността. Някои от керамичните съдове определено бяха на хора с външност на гущери, космонавти или смесици между човек и животински части. Интересното, е че повечето съдове се смята, че са се ползвали в бита - това означава ли, че тези изображения са били популярни и обичайни за  времето си. Един от експонатите представяше /поне за мен/ знанието за системата от чакри, тъй като схемата поставяше вихри на тялото на човека точно там, където днес се посочват чакрите на човек.
 
Голяма част /почти 1/3 от фонда на музея/ беше посветена на фигури и керамика представяща сексуални сцени и мотиви. Оказа се, че древните перуанци са нямали много табута и доста са експериментирали. Различните предмети представяха сцени, за които , че и Кама Сутра би завидяла. 
 
Прочетена 1562 пъти