Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Събота, 02 Март 2013 20:05

Свещено пътуване до Перу - част Първа

Написана от
Оценете
(0 гласа)
Както винаги - и това пътуване не направи изключение и се появи съвсем неочаквано и дори изненадващо.
 
Разбира се страната на Инките, невероятните постижения на този народ, Мачу Пикчу и въобще цялата мистика около Перу и неговите древни народи са ме вълнували от дете. Още като малък, когато четях в енциклопедиите, си представях какво е да видиш на живо тези чудни и мистериозни неща. Колко тайни и "съкровища" от всякакво естество са погребани в тези планини. Разбира се и самата мисъл да отидеш на другия край на света и да ги видиш също беше не по-малко вълнуваща. 
 
И така обратно към историята - защото това бе само началната стъпка към едно вълнуващо и изпълнено с невероятни събития и "съвпадения" пътуване. А както знаем - всяка велико пътуване започна с първата стъпка.
 
Бях се прибрал в Стара Загора за Велик ден /2011 година/ и Атина ми пише по скайп-а - че ще има Свещено пътуване в Перу, организирано от Гая, и че по този повод има задача за мен.  Аз от преди знаех, че се организират такива пътувания и бях чел за предишните на по-малко вълнуващи до Египет, Мексико, Петра и други невероятни места.
 
Разбира се от това, какво ще се случи със задачата зависеше и дали ще мога да отида и аз, тъй като целта на пътуването била с определена мисия и трябва хората, които ще се присъединят, да са наясно с нея. Разбира се това, както ме ентусиазира, така ме и стерсна малко - малкото гласче в мен пак проговори - „Ами ако не издържа теста??“. Два дни не можах да спя от вълнение. 
 
Атина ми обясни, че трябва да се опитам да се свържа с Бог Меру - този, в чиито владения ще ходим, и да се опитам да разбера повече за него от самия него. Аз разбира се за пръв път чувах за Бог наречен Меру. Позарових се в Интернет - да видя дали има нещо - имаше някакви откъслечни статии от митологията на южна Америка - но нищо специално.
 
И както в народните приказки - дойде неволята и за това реших - давай - „пускам канала“ - пък каквото дойде. Седнах на пода в "детската стая" и започнах контакта. Интересното беше, че почти веднага се свързах, въпреки, че очаквах известно "забавяне" заради това, че въобще не познавах съзнанието, с което щях да комуникирам.
 
И ето какво дойде:
 
В: Кой е Меру?
О: основател, съзидател на школата на мистериите, той положи основата, създаде лъч на просветлението и съзнанието. Много усилия бяха нужди, за да бъде запазено знанието загубено от предишните цивилизации - но той успя да се снабди с него и да го запечата.
 
В: Какво представлява Двореца на просвещението?
О: Замък от светлина - от Светлината на просветлението, там където искрата на знанието беше запалена и не угасна, макар и скрита /сега/.
 
В: Какво трябва да науча за Меру - с какво може да ми бъде полезен ?
О: духовен наставник, много "книги" е прочел и знае пътя. Не да следваш - а да учиш сам да го вървиш.
 
В: Мога ли да се свързвам с Двореца на просвещението и как да се уча от него?
О: Има една мантра "ОМ" - използвай я, тя е ключа в сърцето - изначалното начало.
 
В: А как да се уча?
О: Учението е чрез практика, не се страхувай, не ще се случи зло. Но знай - помни - подготвен трябва да си !
 
В: Как да призова Меру да ми помага и напътства ?
О: той ще те напътства - веднъж призован - не ще скрие своите тайни за свои. Не се бой. Вие сте били заедно и преди и сте се учили един от друг - сега е негов ред.
 
В: Какво представлява Двореца на просвещението - опишете ми го?
О: Голям и светъл и просторен, окъпан от слънчеви лъчи, там няма прах върху лавиците, защото книгите са ценни.
 
В: Как се преподават знанията там ?
О: С мисъл - със светоглед.
 
В: По-подробно моля?
О: Не трябва да се учиш, по начина по който вие го разбирате.
 
В: А какъв е този златен диск за който четох ?
О: Портал към световете - от там те /гости, същества от други йерархии/ идваха и вие ходехте. Но беше заключен, залостен, за да не премине зло.
 
Пратих на Атина, каквото беше дошло, и се разбрахме да се чуем пак, за да направим и практическата част на задачата. Едва дочаках да се прибера в София и Атина да ми пише кога да се чуем, за да направим „теста“.  
 
И така една вечер, след работа, пуснахме Скайп-а и започваме т. нар. практическа задача, която в същност беше под формата на медитация. Атина ми даде насоки, че трябва  да се свържа отново с бог Меру и аз започнах да описвам това, което виждах и ми се случваше:
 
Бях отведен на морски бряг. Защо реших, че е морски - защото имаше плаж и вълни във водата. Не беше езеро или поне така си помислих /в последствие разбрах какво е било/. И на този пуст бряг имаше отвесни скали - почти перпендикулярни. Разбрах, че този плаж трудно бе бил достъпен от случаен пътник.  Нямаше някакво растителност или живот наоколо. Лека по лека се ориентирах и тръгнах по плажа. В близката далечина видях нещо като врата на храм, които изглеждаше пуст. Вратата беше в стила на будистката традиция - имаше някакви червени изписани шарки, но толкова избелели от времето, че бяха почти неразличими. Запътих се натам и влязох в храма. В действителност разбрах че това е вход на пещера, маскиран от вън като стар и изоставен храм. В предверието на храма усетих, че някакво същество, доста високо на ръст, ме наблюдава. Беше със маска и очакваше да види какво ще направя. Не беше заплашително или нещо, което да притеснява. Просто наблюдаваше. Беше с маска и много, много високо. Тръгнах навътре в пещерата , но не беше тъмно. Насочван от Атина, се запътих към стената - там нещо светеше. Беше врата на портал. Врата, но не изсечена или издълбана в скалата. Върху самата стена беше изрисувана, да точно така, изрисувана с някакво вещество, което светеше като кристал, вратата и някакво писмо на непознат език. Беше ми обяснено, че това е древен език и той, бидейки изписан по този начин, създава самия портал. Не е необходимо да имаме физически друг обект за него. Погледнах отново е видях, че на мястото на изписания портал със светещите букви вече се е отворил и самия портал. Беше много тясна елипса, като котешка зеница - за миг дори си помислих как ще успея да се вмъкна в него. И точно тогава дойде и въпроса към мен - "Ще се чудиш ли - или ще влизаш?". И аз разбира се влязох. По скоро бях засмукан в момента в който реших, че искам да вляза. Оказа се, че портала не води на физическо място на земята - а някъде във свободния Космос. Място във вселената, където всички звезди и платени изглеждаха просто точки на тавана. И тогава видях вортекса. Вортекса, в който се вливаха различни на цвят светлини - това, както ми обясниха, беше енергията на различните архангели, или по-скоро божествени проявления, които развихряйки се във Вортекса се насочваха към Земята. Така всяко едно от тях достигаше в най-точната пропорция и количество към Земята. Вортекса се засили и след малко от него се излъчи диск, които застана над центъра на Вортекса и заблестя, като да е от чисто злато. Интересна беше формата му - беше кръгъл, но не и кръг - по скоро като слънце, от което се излъчваха златни лъчи, начупени като гръмотевици. Диска се завъртя пред мен и показа, че имам две страни. Реших, че трябва да го хвана в ръце, но точно, когато го направих, бях засмукан от вортекса, и върнат обратно на Земята.
 
Така приключи и медитацията. Диска, както се оказа в последствие, има своя смисъл, а това сливане на различните проявления, по същество беше и нашата свещена мисия в това пътуване. Обсъдихме медитацията и повечето от "символите" в нея се оказа, че имат своя смисъл. Но пълното развитие трябваше да почака своя ход, време и място. 
 
И така .... вече беше решено - Заминавах за Перу!!
 
Господи - та това беше сбъдната мечта - Мачу Пикчу, маите, южна Америка - другия /точно противоположния на Индия/ край на света. Бях като в нереална реалност. Щрак и нещата се случваха. И то неща, които смяташ, че ти трябва век време и усилия, за да се случват - а то само за 1 седмица се развиха събитията. Оказа се, че и финансовия проблем беше почти решен - все пак инвестицията беше доста сериозна, но пък аз бх заделил малко пари/в същност май точно за това ги бях заделил - само го разбрах по-късно :)/ така, че и това беше разрешено като проблем. Само трябваше да чакам до 18 Октомври - заветната дата на пътуването. 
 
Изтъркаляха се месеците, то не че ми беше скучно и без друго - всеки ден се случваше по едно чудо да се материализира - Буквално!
 
Двете пътувания в Индия - и буквално - след връщането ми от второто пътуване изпрах дрехите и след 2 дни заминавах за Перу. Дето се вика още задника ми не беше се отпуснал от предишното 12 часово летене със самолета и ето, че идваше ново - още по-дълго. 
 
Преди да дойде и заветната дата правих няколко медитации на тема Перу. Исках да разбера каква е мисията ми и задачата в това пътуване - сигурен бях, че това пътуване не е нещо случайно, а има дълбок смисъл за самия мен. 
 
В една от медитациите ми показаха, че преди съм живял там, бил съм шаман и съм бил този, който е познавал циклите на природата и е учил други на тях. Интересното беше, че действието се развиваше в гората - може би в джунглата, а не в някой град например. 
 
В друга медитация, 2 дни преди заминаването, ми показаха, че Кондора ще е наш закрилник в Перу. Известно ми беше, че кондора е свещенно животно в Перу, но защо точно той, разбрах по-късно.
Прочетена 2130 пъти