Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Неделя, 15 Април 2018 00:33

Странджа - тракийско скално оброчище Индипасха

Написана от
Оценете
(3 гласа)

За Индипасха само бях чувал като име - знаех, че е оброчище, но нищо повече. И все пак самото име ми се струваше много магнетично и ми беше интересно да го посетя. 

Отправихме се от Малко Търново по пътя за Индипасха. В началото пътя си е междуградски, макар и с доста завои и след 11 км. се отбива в страни и се продължава по черен път. По нататък има отново отбивка, в която можете да оставите колата си, ако не е достатъчно проходима за черен път, и да продължите пеша. Върви се около половин час по черен горски път, но сравнително равен и с малко денивелация. 

Оставихме колите и продължихме пеш - ранна пролет е и тъкмо да си направим разходка. Вече се беше доста топло, а и ние пристигахме към обяд, и доста се поизпотихме вървейки по пътя. Гората не е много гъста и доста напичаше. Вървейки се замислих как и на кого му е хрумнало да върви през тези диви места, в миналото без път и никаква посока, и да търси и намери това място. Да, вярно е че повечето свети места наистина са отдалечени и за това в миналото не всеки е можел да стигне лесно до тях. Но все пак - какъв е бил този копнеж, това търсене - дали то е идвало с висше напътствие, с божествено вдъхновение у човека да тръгне в пустошта и да дири местата на силата. 

Вървейки по пътя на няколко пъти се разминахме с коли и джипове, които извозваха групи туристи или семейства от и към заветната ни цел. Макар пътя да е доста неравен, все пак го има и това улеснява придвижването с кола.

Приближихме нещо като ушерение и по вида на няколко пейки и маси на поляната разбрахме, че сме пристигнали на мястото. На празника - една неделя след Великден, тук се правят курбани и обредни хлябове и се раздават. Така че инфраструктурата да приеме и приюти народа, който ще се изсипе за празника беше вече на място. 

Има указателна табела точно преди стълбите, които водят надолу към самото аязмо. Преди няколко години явно някой се беше погрижил да направи стълби и парапети за по-лесно придвижване, но сега те бяха доста разнебитени. Разгледахме табелата и тръгнахме по стъпалата надолу. Малко по-надолу пътя минава точно между две дървета, чиито корени са преплетени и образуват едно от стъпалата - все едно като врата, като портал, през който да преминеш за да бъдеш допуснат на това място. И тук отново, както винаги, помолих пазителите на мястото да ни приемат и заявих намеренията ни да не причиним зло. Винаги го правя, за да се свържа с мястото, а и обикновено съзнателната връзка с мястото спомага след това да се свържеш и с пазителите. 

Продължихме по пътеката, която се вие покрай скалите надолу, и пред нас се разкри прекрасен малък каньон, в дъното на който тече река. Скалите отсреща, в чиито основа изрива лековита вода, също бяха прекрасни и оцветени от пролетни треви и лиани. Но нещо ме шокира още повече....

Цялата отсрещна стена на каньона беше покрита с всевъзможни дрехи, парцали, завързани кърпи и всичко, което можете да си представите че може да се закачи или постави. Включително ботуши, детска играчка, чанти и т.н. Слизайки по-надолу и по-надолу към основата на каньона енергията на мястото стана все по сива и лепкава. Все едно се движехме в гъсто желе. Стигнахме и до самото аязмо и до извора в основата на скалата. Дори и там бяха хвърлени монети, видимо ръждясали и не на мястото си. 

Реших да се усамотя и да поговоря с пазителите. Пуснах радара и контакта не закъсня. Дойдоха няколко и застанаха около ми.

Показаха ми да гледам към реката, която тече в каньона. Коритото и видимо замърсено с всевъзможните неща, които някога са били закачени по стените на скалата и по околните дървета и с времето нападали по коритото. Показаха ми да гледам към скалата - по храстите, лианите и нишите отново пълно с всевъзможни неща. Показаха ми и извора в основата - отново замърсен и монети и водата видимо вече не беше чиста. 

Попитах ги какво се случва и защо - та нали това място е тук от векове, нали то е тук за да може хората да намерят последен пристан на надеждата си за изцеление, за надежда в чудото, за по-доброто. Отговора не закъсня:

В миналото това място не толкова лесно достъпно, пътуваше се с дни а и с месеци, за да се стигне до тук. Идваха наистина хора в нужда, но и те самите, вървейки по пътя насам, събираха и носеха своята надежда, и така идвайки тука го захранваха с надеждата. И мястото можеше да се самоизцери - хем захранено с енергията хем и от по-малкото количество хора. И така имаше баланс - каквото донесеш същото вземаш. Отнемаше по-малко време и на нас самите /пазителите/ да възстановим баланса. Но сега не е така... сега хората идват тук само за да вземат. Идват само да вземат енергията, но не оставят нищо, освен материалния си багаж. А той на нас /пазителите и мястото/ не ни трябва. Мястото не лекува за това че си вързал кърпата си или че си оставил дреха - лекува за това че си имал надеждата и са пазил тази надежда жива дълго време. А сега - хора, хора, групи, туристи - те не носят нищо - ти само взимат. 

И наистина се замислих, че правейки го по достъпно сега, с пътища, с коли, с джипове, ние отнемаме силата на мястото. То е свещено не защото може всеки да иде и да се снима, а защото там трябва да се ходи само с надеждата в себе си. Спомних си и как се питах, идвайки насам, кой и защо му е трябвало да дири това място - и сам си отговорих. Дирили са го хора, които са имали силата и енергията да дадат от себе си, за да има и за другите. 

Но в наше време ние наистина искаме само да вземем... тук и сега да вземе всичко, не мислейки за поколенията, за самото място, за баланса в природата. Дали пък като правим тази места толкова лесно достъпни не ги превръщаме просто в поредната атракция, на която да се снимаш и да покажеш снимката си в мрежата. И така нанасяме вреда, замърсявайки го и отнемайки силата му. 

Разделих се с пазители и им обещах, че се напиша статията за да обясня какво се случва. Дано имаме силата и волята да промени нещата и да спасим и възстановим баланс, който става все по крехък и все по трудно е да се запази....

 

Прочетена 2672 пъти