Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Събота, 14 Април 2018 23:30

Малко Търново - градът на Мъртвите

Написана от
Оценете
(2 гласа)

В непосредствена близост до Малко Търново се намира т. нар. Град на мъртвите. По същество представлява гробищен комплекс, който включва в себе си около 40 гробищни могили от тракийската, римската и византийската епоха. Намира се на около 4 км. от града и местните дори се разхождат до местността пеш. 

По пътя има доста табели, така че ориентирането е лесно. Има и множество табели с детайли за самото място, така че човек може да прочете повече информация. Повечето от могилите са разкопани и може да се видят нишите и градежа им. До мястото се стига лесно, може и с кола, а след това има лек преход по склона, където се намира и същинския гробищен комплекс. 

Тъй като е ранна пролет аз и няколко мои приятели се отправихме по склона и пътьом започнахме да разглеждаме различните гробници отстрани на пътеката. Още в самото начало на склона има една доста голяма и запазена и ние се отправихме към нея.

Енергията й беше много наситена и много остра. Почти веднага ми стана лошо. Дори не исках да се приближа до самите камъни, въпреки че беше доста добре запазена. Веднага видях картина на човек, който е имал власт на останалите, но тя се е дължала на страхопочитание. Бил е много зъл и много е злоупотребявал с положението си. Видях го като жрец, но може и да е бил някакъв висш сановник. Всички са се страхували от него. Дори, когато умира, хората не са искали да го погребат в некропола, защото са го смятали за свещено и светло място, но са се страхували, че духа му ще ги застигне и ще си отмъсти, за това почти насила са решили да го погребат в комплекса. Доста тъмна беше енергията на мястото и исках час по-скоро да си тръгна от там. 

Последвахме склона и продължихме да разглеждаме останалите зейнали гробници. На върха на комплекса е най-голямата и добре запазена тракийка гробница, наистина внушителна със своя купол, за съжаление от който са останали само фрагменти. Въпреки това може да се добие представа как е изглеждала и колко впечатляваща е била в миналото. 

Не след дълго се отзовахме на прекрасна поляна осеяна с множество прекрасни цветя. Бяха като килим - пъстроцветни и красиви. Очертаваха почти кръг, а самата поляна беше обградена от малки дървета. Веднага "ми светна", че тук това не е случайно. Обикновено такова струпване в кръг на цветя, гъби, билки и т.н. може да означава само едно - пазители на мястото се намират тук и се грижат за местността. И обикновено гости не са добре дошли. 

Тъй като времето беше прекрасно решихме да полежим на полянката да си починем и се настанихме почти в средата й. Винаги, когато влизам в подобно място - било то гора, свещено място, самодивско сборище - винаги моля за разрешението на пазителите. Така съм сигурен, че не нарушавам нечий покой, а и няма да се случи някоя пакост, ако сме се оказали неканени.  

Седнах и пуснах радара, едно мое си упражнение-изобретение, за да вида кой е около нас. Моментално почти "засякох" присъствие в страни от нас до едно от дърветата. Женска фигура, облечена в нещо като черна носия, но със златни пендари като накити. Беше доста висока и седеше в страни, видимо ни наблюдаваше. Помолих я да се представи и че сме дошли не с лоши намерения, а напротив да се свържем съвсем съзнателно с пазителите на мястото. 

Почти мигновено тя се отзова до мен, от дясната ми стана, и седна до мен. И започна да ми разказва...

С времето хората забравят за миналото..Те рушат паметниците на миналото и така скъсват нишката с миналото, с неговото знание, с "еволюционния скок" направен преди. 

Обясни ми го по следния начин:

Когато човечеството еволюира като съзнание то го прави под формата на спирала, и всяко завъртане на спиралата е ниво над предишното. Все едно като спираловидна фуния, с начало най-ниската точка на фунията, и движеща се нагоре с всеки кръг. Когато се разруши даден паметник се загубва знание, скъсва се нишката на развитие, и така, когато на следващото завъртане на спиралата се стигне до същата точка, се пропада едно ниво надолу, тъй като трябва да се навакса това, което е загубено. Така се забавя развитието и то спира своя ход, докато не се навакса загубеното. 

Затова тя скърбеше, че множество от гробовете биват разрушени и ограбени, и така се нанася непоправима следа в цикъла. Поседя още малко и изчезна. 

Тъжно ми стана  - наистина толкова много неща ще останат можеби неразкрити за нас в тази епоха, заради това че с лека ръка разрушаваме миналото, която е градило нашето настояще. А какво ще оставим ние след нас, за бъдещето....

Не след дълго усетих, че отново сме наблюдавани, но този път от много повече очи. Огледах се и видях, че сме заобиколени почти в кръг от нещо, което на мен ми заприлича не митологичните самодиви. Наистина повечето бяха жени, облечени в дълги бели и бледо-розови ризи и ни наблюдават. Поисках да се представят, но с изненада установих, че когато го направиха, те не бяха тези прекрасни същества, а нещо, което приличаше повече на горски духове - доста страшни и грознички за нашите човешки представи за красота.

Не се уплаших, тъй като нямаше причина да ни нападнат, а и отново потвърдих намеренията ни, че сме тук не да причиним зло, а да се порадваме на прекрасната поляна и на слънцето. Това като че ли не ги успокои много и останаха все така леко напрегнати. Ясно показаха, че не желаят присъствието ни за дълго време и реших, че е време наистина да не "дърпаме лъва за опашката". 

Потеглихме от поляната, но казаното от жената в черно, наистина ме разтърси. От незнание или неуважение към миналото каква ли вреда нанасяме не бъдещето. Вселената наистина не тече в една посока, всяко нещо - направено или изречено, нанася отражение върху всички аспекти на време-пространството - минало, настояще бъдеще. Нали и за това древните са ползвали хоризонта на събитията, за да видят бъдещето /виж статията "Тракийски храмов комплекс - с. Старосел"/. 

 

Прочетена 2115 пъти