Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Петък, 01 Март 2013 19:22

За Страха...

Написана от
Оценете
(1 глас)

Защо е този панически страх от всичко? Каква е причината и как тя би могла да го преодолее?

Страхът не вдъхва живот на нищо.

Той живее на базата на друг живот.

Когато казваш "страх" - кое чувство имаш ти предвид - страха в Сърцето или страха в Ума?

Май страха в Ума е този, който те владее - не в Сърцето!

Не може да има мрак там където Светлината властва!

Когато казваш "страх" не влагаш ли в самата дума вече страх и не си ли го предопределила по този начин. Защо вместо страх не използваш РАДОСТ - радост от всичко, радост от живота, от пълнотата, от цветността на живота

Страха е сянка, когато теб те няма тук - той остава вместо теб да живее и управлява.

Страха не може да съществува там, където си Ти - цялостна!

Нима страхът е по-силен от теб - Ти, която го създаде. Та как прегръдката на любимия ти може да всява страх в сърцето ти или погледа на непознат ?А колко обич може да има в този поглед.

Как може да преодолее този страх - някакви насоки, които можете да й дадете?

Когато срещнеш страха избери Любовта - кажи си "Аз избирам Любовта!" и виж какво ще стане - дали той няма да се изпари и изчезне.

Любовта е тази сила, пред която страха няма власт, защото Любовта приема и няма страх в нея.

Когато сама си и в тъмно и страха дойде с тихи стъпки при теб - Отпрати го ! Отвори сърцето и "лека нощ" му пожелай.

Нека думата страх не присъства във деня ти, а думата Обич и Радост заменят го. Радостта разпилява "на пух и прах" структурата на страха - той не може да издържи на вибрацията й.

Помни, че и в най-тъмните и мрачни моменти ти не си сама - ние винаги сме с теб - как може страх да изпитваш в този момент, когато заобиколена си от любящи същества. Кой би могъл да премине тази бариера?

Когато се страхуваш, не се страхувай да ни извикаш - призови ни - ние ще ти вдъхнем сила и кураж и ще отслабим страха в теб, защото той е точно там - в теб. Ти решаваш кога да го освободиш - и кога да освободиш себе си от него!

Някакви други напътствия или други послания, които имате?

Пъпката на розата не се страхува да разцъфне, дори когато мраз сковал е навън - как би могла да покаже своя аромат и красота иначе ? Но нейното разфъване ще стопи страха и студа в сърцето на някой друг - само заради това, че тя е разцъфнала.

Кое избираш - да разцъфнеш и да покажеш себе си - или да останеш пъпка завинаги ? Нима своя аромат ще пазиш само за себе си ?

Прочетена 2518 пъти
Още в тази категория: « За Синхронността... Напътствия... »