Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече натиснете бутона "Повече". Благодарим ви, че използвате нашия сайт!

Неделя, 29 Ноември 2015 13:37

Защо се чувствам нещастна, при положение, че може да се каже, че всичко ми е що годе ок?

Написана от
Оценете
(5 гласа)

Виждам, както и самата твърдите, че получавате достатъчно в момента. Обгрижена и заобиколена от семейството, работата е на добро ниво, макар и не съвсем на мястото, където смятате и трябва да сте.

Но все пак осъзнавате, че има нещо извън всичко това. Нещо, което много често като поглеждате през прозореца, разбирате че има нещо отвън. И макар то да не е физически осезаемо, то е там и чака да бъде видяно и /пре/отрито от вас. Осъзнавате, че има глас, който ви нашепва, че има нещо отвъд вас самата, но този глас е прекалено тих, за да го чуете ясно и да разберете посланието му - да разберете какво точно ви нашепва. Искате да го чуете, но все не успявате.

Виждам, че напоследък доста сте се замислила над смисъла на нещата, какво всъщност правим така, както е това, което ще оставим след себе си и дали само материалните ни “наследства” ще са нещото, което ще ни запомнят поколенията след нас.

Виждам, че също така се опитвате да разберете смисъла на нещата чрез хората около вас - семейството , но те сякаш не ви разбират напълно и не могат да разберат вашите щения и интереси да проумеете нещата на едно друго ниво. Виждам, че търсите сфери на занимание свързани с благотворителност и помощ на другите - така смятате, че бихте оставила своята следа не само в рамките на вашето семейство и близки, но отвъд тях.

Виждам, че живо се интересувате от писаното слово, също сте така и човек, който има способности за това. Пишете ли нещо или занимавате ли се с писане?

“Нещастността”, която чувствате бих определил като дискомфорт на душата - тя търси да се отърси от условността на материята и да се прояви в по-силна степен. Тя има нужда да създава, да твори както в материален, така и нематериален план. Кога за последно мечтахте цветно - градихте планове различни от ежедневните? Кога за последно се втурнахте в приключение без предварително да създадете и начертаете подробен план. Кога за последно ви е валял дъжда и това да е било приятно занимание за вас? Кога за последно сте се смяла като дете? Виждам, че именно към тази свобода се стреми душата ви и за това, макар и да получава материалното , тя не е щастлива. Позволете си да се освободите и да бъдете свободна - от условността на ежедневния живот, от това да правите планове, да спазвате срокове. Позволете си да бъдете спонтанна, да бъдете волна.

Виждаме вашата нежна и ефирна душа, която иска да покаже на околните едни много различен свят, която вие дори самата не подозирате че притежавате - дали ще си позволите да са освободите? Започнете с бавни стъпки - всеки ден по малка стъпка към посоката на свободата. Така един ден няма да разберете, че сте прекрачила границата на собствените си ограничения и сте се превърнала в истинската си същност, останала скрита зад забравата на ограниченията.

И не забравяйте да мечтаете цветно - това е бъдещата ви вселена, в която един ден ще творите.

Прочетена 5866 пъти